| − | {{Source|author=Pavel Mihaylov|publisher=TCC|date=1800|place=Sofia, Bulgaria|editor=Pavel Mihaylov|type=fairy tale|article=Вървяла си лиса по пътя. Изведнъж - що да види - един дядо кара пълна шейна с риба. Дояло й се на Лиса рибка. Изтичала тя напред, проснала се насред пътя като умряла. Отишъл до нея дядото, а тя не се и помръдва. Побутнал я с камшика - не шава! "Ще стане хубава яка за шубата на бабата!"-помислил си той.<br>Взел лисицата, метнал я на шейната и седнал отпред.<br>Лисицата това и чакала. Озърнала се и почнала тихичко да хвърля рибата от шейната. Рибка по рибка - всичката риба изхвърлила и избягала. След това лисицата събрала рибата от пътя, прибрала се в къщи и седнала да яде.<br>Дошъл вълкът, потропъл на вратата, влязъл.<br>- Дай ми малко рибка, Лисо!-примолил се той.<br>Лисицата откъснала една рибя глава и му я хвърлила.<br>- Ох, че вкусно, Лисо! Дай ми още!<br>- Я го виж какъв е готован! Налови си сам и яж!<br>- Но аз не мога!<br>- Я го гледай! Аз как си налових! Иди на реката, мушни си опашката в дупката, стой и си повтаряй: "Ловете се, рибки едри, ловете се рибки дребни!" И рибата ще се натрупа по опашката ти.<br>Хукнал вълкът към реката, мушнал опашката си в дупката и занареждал:<br>- Ловете се, рибки едри, ловете се рибки дребни!<br>Дотичала и лисицата, почнала да обикаля около вълка и да нарежда:<br>- Мръзни, мръзни, опашко! Мръзни, мръзни, опашко!<br>- Какво говориш, Лисо?<br>- Помагам ти, Вълчо, гоня рибата към опашката ти!<br>А студът ставал все по-силен и по-силен. Замръзнала здраво вълчата опашка. Тогава лисицата извикала:<br>- Ха сега, тегли, Вълчо!<br>Дръпнал вълкът опашката си, но не могъл да я изтегли. "Брей, колко много риба се е наловила, не мога да я изтегля!"- мислел си той.<br>Цяла нощ прекарал вълкът на реката, зъзнал, мръзнал, дърпал, теглил, но не могъл да си изтегли опашката.<br>На разсъмване дошли жени от селото да си напълнят вода. Видели вълка и се спуснали да го бият с кобилици, с ведра - кой с каквото му попадне. Дърпал се вълкът насам-натам, докато откъснал опашката си и хукнал да бяга.<br>А през това време лисицата изяла всичката риба и поискала да си хапне още нещичко. Вмъкнала се тя в една къща, където стопанката месела хляб. Хапнала си хлебец, после завряла глава в нощвите. Полепило се тесто по очите и ушите й. Докато я усети стопанката, тя се измъкнала от къщата и - право към гората. Тича тя, а насреща й - вълкът.<br>- Ех, Вълчо, Вълчо! - завайкала се лисицата. - На тебе само опашката ти са отскубнали, а на мене главата ми счупиха. Виж, мозъкът ми изтече! Едва се мъкна!<br>- Я се качи на гърба ми, Лисо! Ще те заведа, накъдето си тръгнала!<br>Метнала се лисицата върху вълка. Тръгнали, а тя тихичко занареждала:<br>- Болен здрав носи! Болен здрав носи!<br>- Какво говориш, Лисо? - попитал вълкът.<br>- Бая си, Кумчо Вълчо, та да ми мине главата!<br>Стигнали до дупката на Лиса, тя скочила, мушнала се вътре, залостила бързо вратата и започнала да се присмива на вълка:<br>- Ха-ха-ха! Болен здрав носи! Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо, нямаш ни ум, ни разум!}} | + | {{subst:PAGENAME/source}} |